Експортен контрол на изделия и технологии с двойна употреба. За какво да внимаваме

Експортен контрол на изделия и технологии с двойна употреба. За какво да внимаваме

Експортен контрол на изделия и технологии с двойна употреба. За какво да внимаваме

Покрай личния живот на изпълнителния директор на Nvidia малко встрани остана въпросът за нарушаването на щатското законодателство за експортен контрол. A, ако има нещо, което може да му донесе истински проблеми, то именно са евентуалните нарушения в тази сфера. Има съмнения, че чиповете на Nvidia са прехвърляни в Сингапур на дружества, които са ги внасяли в Китай. И твърдения, че Хуанг е знаел. Всичко това предстои да се докаже.
От години темата за експортния контрол е неглижирана в България. Незнание, немарливост или обикновено нежелание. Последствията от това, обаче, могат да са много сериозни. Ето най-важното:

Какво е експортен контрол?

Дейностите с някои продукти и технологии се контролират поради техните специфики. Техният износ, внос, трансфер и т.н., подлежи на предварително разрешаване, което на практика е и контролът. Най-общо продуктите и технологиите се разделят на три групи:

Оръжия: На правен език това са продукти, свързани с отбраната. Продуктът трябва или да е включен в общия ЕС списък, или в българския списък. Износът или вносът им се случва само след разрешение.
Изделия и технологии с двойна употреба: Тук е най-хлъзгаво. Това са онези изделия и технологии, които могат да се ползват както за граждански, така и за военни цели. Преценката е строго специфична за всеки продукт. Задължително е да се чете Регламент 2021/821 за конкретика. Износ/внос на тези продукти също подлежи на разрешителен режим, като опциите са малко по-широки от режима на оръжията. 
Всички други продукти: Всичко, което не е оръжие и не е изделие с двойна употреба.


Защо преценката за експортен контрол е важна?

Стотици дружества в България произвеждат софтуер или хардуер. И резултатите от производството заминават за ЕС или чужбина. Представете си, че произвеждате софтуер, свързан с навигация. Или с разпознаване на обекти. Или с работа на летателни апарати (пилотни или безпилотни) или друг софтуер, който пряко или косвено е свързан с продуктите в списъка на Регламент 2021/821. Е, тогава вероятно трябва да спазвате и експортното законодателство.

Списъкът на продукти и изделия с двойна употреба в посочения регламент е меко казано огромен. Това са 500 страници изброяване на технически характеристики, които е невъзможно да бъдат анализирани от нормален човек за 1 ден. Изкуственият интелект помага, но предупреждавам, че поради сходствата на критериите в списъка, алгоритмите халюцинират и много често заблуждават. Имали сме не 1 и 2 случая, в които управителят на дружеството ни показва анализа на AI на продукта си според списъка, който анализ на пръв поглед изглежда верен, о нюансите го правят погрешен. Категорично препоръчвам списъкът да се чете заедно със съдебната практика, за да се види как разсъждава съдът. Защото вие, AI или Господ може да смятате, че продуктът ви не е с двойна употреба, но, ако съдът смята обратното, ще трябва да те подготвени добре, за да му промените мнението.

Клауза „catch-all“: и нелистван продукт може да е контролиран

Често срещано заблуждение е, че щом продуктът не фигурира в списъка, няма нужда от разрешение. Регламентът позволява да се изисква разрешение и за нелистван продукт, ако износителят знае или е бил уведомен, че той е или може да бъде предназначен за конкретни хипотези на оръжия и системи, изброени в регламента.
Затова проверката на крайния потребител и крайната употреба е също толкова важна, колкото класификацията на продукта.

Каква е процедурата?

1. Управител/собственик/служител сте на Дружество, което произвежда продукт (софтуер, хардуер или друго), за който имате съмнение, че може да се ползва за военни цели.
2. Проверявате дали е оръжие в списъците с оръжията. Важно- софтуерът може да бъде оръжие, ако попада в списъка на оръжията
  a. Ако е оръжие – износът или вносът му подлежат на разрешителен режим пред Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията (МИИИ). Посочват се страни по сделка, характеристики на продукта, дестинация и т.н.
  b. Ако не е оръжие:
      i. Проверявате дали е изделие или технология с двойна употреба
         1. Ако е такова изделие/технология- износът или вносът отново подлежат на разрешителен режим пред МИИИ. При тази стъпка си има своите специфики- видът дестинация, например, може да обоснове по-лек или по-тежък режим на разрешение
         2. Ако не е такова изделие – не се съобразявате с режима на експортен контрол.
3. Възможно е след всички проверки все още да не стигате до крайно заключение дали продуктът ви попада в някой от списъците. МИИИ имат процедура, с която може да ги попитате те какво мислят. Особеността на процедурата, обаче, е, че за да ви каже МИИИ какъв е продуктът, обикновено искат вие първо да им кажете какво мислите. Това, разбира се, е нож с две остриета.

Често задавани въпроси

1. За първи път чувам за такъв контрол. Има ли публичен списък на вече регистрирани дружества, за да се сравня?
Отговор:
Има. Публичният регистър е тук. В него в момента има регистрирани над 120 дружества.

2. Какви са препоръките, ако се чудя дали продуктът ми има двойна употреба?
Отговор:
Издействайте си независимо писмено становище на трето лице, специалист по темата. Това ще намали отговорността по отношение на вземащият крайното решение. С други думи, ако сте решаващ орган в дружеството, потърсете съвет. Може да попитате и МИИИ. Обикновено отказите им, между другото, да ви отговорят не са индивидуални административни актове, така че не се хабете да ги жалите. Има стабилна практика на ВАС по този въпрос. Бих препоръчал и създаването на вътрешен комитет в дружеството, който да взема колективно решение дали продуктът попада или не в някой от списъците. Вътрешното решение следва да е писмено и добре аргументирано. Трябва да може да го представите на МИИИ или Агенция Митници, когато откривате износ режима. Това решение ще е основно доказателство пред съда защо сте класифицирали даден продукт по съответен начин. Тоест, във ваш личен интерес, като решаващ орган е, да имате добре обосновано решение.
Ако си помагате с AI – няма лошо. Накрая обаче валидирайте. Трябва ви някой който разбира от материята, който да потвърди дали AI написаното не е просто една безсмислица.

3. Важен ли е митническият агент?
Отговор:
Доста. Митническият ви агент трябва да е опитен – има конкретни митнически бюра, които имат опит с износ на такива продукти и такива които нямат. Първите знаят, например, че глобалното разрешително към САЩ е по силата на ЕС законодателство и не е необходимо да се вади индивидуално разрешение. Знаят и какво да напишат в декларацията. Ясно е, че бързото оформяне на режима е измеримо в пари. Така че обяснете на агента си какво, къде пускате и под кой режим се намирате.

4. Каква е разликата в дестинациите?
 Отговор:
Най-общо износът на изделия и технологии с двойна употреба към страни като САЩ, Австралия, Канада и т.н. (посочени са в списък към Регламент 2021/821) се извършва на база на т. нар. общо разрешение на ЕС. Това не е разрешение, което се издава нарочно. То, така да се каже, е издадено по силата на регламента. Тук е важно да посочите на митническия агент основанието си за износ. Дестинациите са важни и защото получаващата изделията държава може да има собствени рестрикции за продукта. Износителят трябва да посочи EU001 в митническата декларация и да уведоми компетентния орган за първото ползване. Уведомлението се прави с декларация до МИИИ 10 дни преди износа и после отново се подава декларация 30 дни след вноса. Вижте си и правилника към закона

5. Не съм започнал износ/внос, но смятам да започна. Какво да направя?
 Отговор:
Преди процедурата по внос/износ дружеството трябва да се регистрира в МИИИ и да стане част от списъка по-горе. Ако едноличният собственик на дружеството е чуждестранна компания, се подгответе с апостил на актуалното състояние. Ако майката е регистрирана в дестинация като Делауеър, ще имате определени препятствия.

6. Каква отговорност нося в качеството ми на управител или вътрешно отговорно в дружеството лице по линия на експортния контрол? Отговор: Освен административнонаказателната отговорност, включваща санкции до 25,000 евро за първо нарушение по закона, управителят може да носи и наказателна отговорност по НК лишаване от свобода между 3 и 8 години и глоба до 250000 евро – при тежки случаи.
Част от мерките, с които като управител, може да намалите отговорността си, е да имате вътрешни обективни процедури, които показват и доказват как сте взели решението защо даден продукт или технология не е с двойна употреба, да имате становища от трети лица, становища от вътрешен комитет, становище от МИИИ и т.н. Изобщо трябва да може да докажете, че решението, което сте взели, е аргументирано и може да издържи проверка.

7. Какво се прави, ако цялостният продукт не попада в списъка по Регламента за изделие с двойна употреба, но част от него попада?
Отговор:
Има много такива примери. Камера, която не отговаря на изискванията за двойна употреба, но нейн датчик отговаря. Тук вече има много нюанси- може ли частта да се ползва самостоятелно; може ли крайният продукт да се разглобява и т.н. Тук задължително бих препоръчал разговор със специалист.

Share on XShare via emailShare on LinkedIn

Отидете на Офиси

Отидете на Офиси